Semantic Web - Семантични мрежи или новия Web 3.0

Проектът Semantic Web предполага създаване на специализирана система, в която компютрите могат да си взаимодействат без участието на човека, а приложенията ще се научат да разпознават информацията. За това във всеки документ или web страница ще бъдат добавени мета-данни – сведения за това, къде, кога и от кого е бил създаден файла, как той е бил форматиран, за какво е предназначен и т.н.
По думите на Тимоти Бърнърс-Ли, семантичната мрежа ще позволи да се създават web-приложения, които по функционалност ще превъзхождат многократно всеки един от съвременните сървиси. Бърнърс-Ли отбелязва, че, например, фирма Google е намерила много ефективен метод за търсене на страници в интернет, макар възможностите на това търсене да не може да се сравни с това, което би могло да се намери в „мрежата на бъдещето”. По думите на изобретателя на WWW, фирмата, която първо успее да реализира възможностите на семантичната мрежа, може без особени усилия да отнеме на Google короната на славата. Аналогично, свръхпопулярните в момента социални мрежи Facebook и MySpace, по думите на Бърнърс-Ли, в перспектива могат да бъдат сведени до сървиси, свързващи не само хора, а буквално всичко в Мрежата.

Семантична мрежа – това са структурирани данни, състоящи се от възли, съответстващи на понятия и връзки, указващи взаимодействията между възлите. Най-важни са връзките „Това-има” (Is-a), позволяващи да се построи в семантичната мрежа йерархия на понятията, в които възлите от ниските нива наследяват свойствата на възлите от по-високо ниво.
Четири нива на наслагване на „умни” данни.

Разбира се, че тези четири нива описват непълни процеса на създаване на „умни” данни. Уточнявайки модела, могат да се намерят както повече детайли, така и последващи нива на изходните данни на още по-високо ниво на сложност, но четирите основни нива са:
Текст и бази данни (до XML ниво) – начално ниво, на което данните все още „приндалежат” на приложението”. При това „умно” се явява приложението, а не данните.
XML документи на един домейн – ниво на което данните вече не зависят от приложенията за един определен домейн. Данните вече са достатъчно „умни”, за да се преместят между приложенията в пределите на домейна. Пример за такова ниво могат да бъдат XML- стандартите в здравеопазването, застраховането, недвижимите имоти и други области на икономическия живот.

Документи със смесени речници – на това ниво данните могат да се състоят от няколко домейна и вече са класифицирани в йерархическа таксономия. Фактически, класификацията може да бъде използвана за търсене на данни. Простите отношения между категориите на таксономията могат да бъдат използвани за комбиниране на данните. Сега вече данните са достатъчно „умни”, за да могат лесно да се търсят и комбинират.
Онтологии и правила – на този етап новите данни могат да бъдат получени от съществуващи данни с помощта на логически правила. Фактически данните вече са достатъчно сложни за да бъдат комбинирани, рекомбинирани и детайлно анализирани по-нататък.

Тук вече семантичната мрежа може да бъде определена като мрежа на „умните” данни, като под „умни” данни се разбират програмно-независими, съвместими, класифицирани данни, явяващи се част от информационна екосистема (онтология).

Основната идея на семантичната мрежата е в информационното пространство хората да имат възможност да комуникират помежду си по специален начин, като комуникацията се извършва чрез обмен на знание. Замисълът на мрежовите комуникации е всеки да има възможност да излага своите идеи, а също така да получава идеи отвън и да може да ги допълва. Тим Бернарс Лий (създателят на web) предполага, че мрежата ще се превърне в особен канал за комуникация, където хората ще се разбират по-добре и като резултат работата им ще стане по-ефективна. При web са налице три комуникационни слоя: първият, най-горният, е представителен слой, вторият слой е HTML-кодът и последният слой - са данните.

Тим Бернарс Лий мечтае web да се превърне в интерактивно пространство, където всеки да може да редактира текстовете. Но тъй като интерактивността като понятие се използва често пъти неточно от медиите, в смисъл на връзки и кликване. Той смята, че по-правилно е да се използва понятието “интеркреативност”. Идеята в случая е да се усъвършенства креативността на човека при взаимодействие с другите. В момента web се нуждае от по-голяма стабилност; и от точен дигитален подпис, който да идентифицира, че това е личността, с която общуваме, а не някой друг хакер; да се превърнат мрежите в модел за доверие. Тоест да стане ясно, че получаваме информация от точно определени хора. Сред професионалните среди възникна едно ново понятие, което по-добре съответства на концепциите за виртуалност и това е “семантичен web”.

Целта на семантичния web според Т. Б. Лий е самите документи в мрежите да се самодефинират и самоописват. Фундаментален принцип е да се преструктурира мрежата в мрежи от хора, а не както сега в мрежа от машини. Самата мрежа ще промени съществуващите организации и ще създаде нови комуникационни форми, които ще ни позволят да се използват ефективно фактите, да се преодолеят географските граници и да се появят фрактални и по-малко йерархични структури. Хората да могат да споделят своите цели, като се изнамерят нови системи, базирани на личностния респект и съвместната дейност.

Във Web 1.0 производителят създава съдържание, което е публикувано на web-сайтове за потребители, които да го намерят и да го използват.

Във Web 2.0 връзките между потребителя и създателя са в сянка. Потребителите и производителите могат сами да публикуват своя информация в интернет, това са блогове, сайтове като YouTube или MySpace. Оnline социалните мрежи са създадени чрез размяната на домашно създадена информация.

Web 2.0 също прави много неща през вашия web browser, такива, за които обикновено се инсталира специален софтуер на компютъра или се пишат на хартия.

Семантичният web (Web 3.0) ще бъде такъв, че компютрите да се държат повече като хора (или „умни”). Различни-те видове информацията ще се съхранява на едно място, но компютрите ще могат да я разпознават, разделят и използват.

Едно от съществените различия между семантичния web и другите модели е “симулираният затворен свят”. Семантичната мрежа не е изкуствен интелект, машините трудно разбират човешката мисъл. Машините са в състояние да разрешат само добре дефинирани проблеми, с помощта на точно определени операции и коректни данни. Вместо да се опитваме да накараме машините да разбират по-добре хората, по-добре да ги научим да задават доуточняващи въпроси с цел хората да полагат по-големи усилия да дефинират реалностите.

Взаимозависимите полета от база-данни (RDF - Relational Databases Field) – среда за описване на ресурси; ще се превърнат в част от семантичния web и този специфичен език ще е в състояние да изразява тавтологии и парадокси. Само тогава, когато отделните връзки (links) са създадени между RDF-мрежите, можем да твърдим, че огромно количество информация ще е достъпна до потребителя. Семантичната мрежа на бъдещето ще бъде в състояние да представи различни видове данни, изграждащи света по един експресивен начин, необходими за развитие на съвременни резонни проекти. Светът на RDF, като контраст на съществуващото сега конкретно точно дефинирано дърво на познанието, ще представя реалността в цялото й многообразие от различни несвързани помежду си данни.
Представителното и експертното знание е със солидна репутация, но то е ограничено в малки мащаби и трудно може да се приложи към глобалната рамка, която се формира в момента. Тоест старите комуникационни технологии трудно описват сегашния глобализиращ се свят и повечето от изводите и стратегиите са не само неадекватни, но водят и до големи комуникационни сривове в човешките общности. От тази гледна точка семантичният web съответства изцяло на глобализиращите процеси и може да ги обясни. Важно е хората да се откажат от централизираните концепции за абсолютна истина, които и до ден-днешен са актуални за тоталното познание и тоталната доказателственост на света. Следователно необходимо е да се търсят подходи - какво може да се направи с ограниченото за събитията знание.

В момента се структурира истински взаимодействащ, отворен към данните модел и предназначен за работа в мрежа. Информацията за един обект може да има отношение и към множество други обекти. Този модел се състои на практика от таблици, които съдържат редове и регистри. Всеки регистър от своя страна съдържа мрежа от полета. Съдържанието на полетата са отделните връзки. В действителност основната движеща сила за семантичната мрежа е генериране на огромна част от взаимносвързана информация по такъв начин, че да бъде визуализиран от машините. Семантичният web не е конструиран като нов информационен модел, а целта е по специфичен начин да свързва данни от много различни модели. Една от основните му черти е, че позволява да прибавяме съответната информация към база-данните на мрежата, като същевременно усложняваме операциите.

Основната цел на семантичните мрежи е да изразяват реалния живот и реалните въпроси, които си задават хората. От тази гледна точка езикът ще бъде гъвкав и с достатъчна мощ, за да изразява реалностите. Другата цел е да се създаде чрез виртуални средства база-данни, които по аналогия на известната в древността Александрийска библиотека да съхранят известното досега знание на човечеството.
Всички съществуващи данни и документи ще бъдат интегрирани с помощта на ефективни програмни езици в един глобален хипертекст - където всичко е свързано с всичко и с всеки. Предизвикателството е огромно, като се има предвид фактът, че в момента голяма част от информацията в различни видове мрежи е не само несвързана, но и съществува сама за себе си, структурирана е в свой собствен контекст и няма отношение към друга база знания и контексти.

Проблемът е, че реанотацията на цялата мрежа е изключително амбициозна цел. “Семантичната мрежа е и добра, и лоша новина” - казва R. David Lankes, доцент в университета в Сиракуза - “Получаваш възможност да правиш всички тези заявки, но е нужно ужасно много време и метаданни за да стане това възможно”.

Web design and SEO topics: web, web server, база данни, Интернет, социални мрежи, сървър

Reader's Comments

1. Asynchronous JavaScript And XML AJAX › Информационни технологии & Интернет | 28 Mar 2009 8:06 am

   [...] и развитието на Интернет. Този реферт обсъжда AJAX, Web 2.0 и дава представа за принципите на асинхронни Java [...]

2. Социалните мрежи в Интернет › Модерно Инфо - информационен Интернет сайт | 15 Apr 2009 5:57 am

   [...] още web 2.0, новите медии или социалните медии въздействат както [...]

Leave a Comment